По ръба на прашните хроники

Някои пътища не водят напред, а навътре

Защо да се потопиш
дълбоко в сенките
още сега?

390 стр.

БЕЗПЛАТНА

ДОСТАВКА

НАД 50 ЕВРО

ЗА ВСИЧКИ

ЛЮБИТЕЛИ НА

ФЕНТЪЗИТО

ИДЕАЛЕН

ПОДАРЪК ЗА

БЛИЗКИТЕ

ПОДПИС И

ПОСЛАНИЕ

ОТ АВТОР

Илюстрациите

Изображенията са изцяло дигитални и не присъстват в книгата.

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 1

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 2

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 3(1)

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 3

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 4

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 5(1)

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 5

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 6(1)

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 6

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 7(1)

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 7

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 8

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 9

С подпис от автора

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 5 - Подписана илюстрация за Специално за Димитър Бонев

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 7 - Подписана илюстрация за Специално за Ани Костадинова

По ръба на прашните хроники - Някои пътища не водят напред, а навътре - Image 9 - Подписана илюстрация за Специално за Джулия Младенова

От автора

Радослав Димитров Петров

Казвам се Радослав Петров и още от малък съм запленен от историите. Първите, които наистина ме грабнаха, бяха тези в списание „Дъга“, а приключенията на Билбо Бегинс ме въведоха в света на фентъзито – жанр, който и до днес ми е най-близък. По-късно открих и творчеството на Тери Пратчет, което допълнително затвърди интереса ми към този тип разказване.

По природа съм човек, който обича движението – харесвам умерения адреналин, пътуванията и новите места, независимо дали са в България или някъде по света. Тази нужда да откривам и да преживявам различни неща неизбежно се прехвърли и в начина, по който мисля за историите.

Идеята да напиша книга дойде по-скоро естествено – благодарение на приятели, които ме насърчиха да създам свой собствен свят. Така започна всичко. Днес това вече не е просто идея, а проект, в който влагам много време, мисъл и желание да разкажа история, която да остави усещане.